FREEFALL
Марион Дърова
Стоим на ръба, гледаме безкрайното под нас, което ни приканва за падане или полет. Страхът пред пропастта има особена сила, ужасът ни съблазнява. Не, това не е перверзен фантазъм, а реалността на всяка следващата крачка, преди кракът ни да срещне твърдата почва, отразена в емоцията на тялото ни. Колко наслада можем да понесем?
FREEFALL e пътуване към неназовимото, в територия небелязана от бинарността на мисълта. Както при лентата на Мьобиус, ще се вгледаме по-внимателно и ще открием, че двете страни са само привидности на едно и също нещо. Там ще срещнем тялото, което ни говори, тялото лишено от социален знак и полова принадлежност, за да открием човешкото. Ще подменим въпросa „кой Съм“ с този „как Съм“.
Андрогинни същества и митологичини образи се явяват и задават кодове в играта на социо-културни знаци. Мъжкото и женското са само позиции, които езикът утвърждава, но и които съществуват само там. Отвъд тях са отношенията между мен и другия, мен и света, и сложното им огледално съответствие, в което изпитваме неизчерпаем стремеж за решение на уравнението. Стремеж, който е незадоволим. Митологемите като фонд на несъзнаваното, свръхреалност, в която чудовището не е другият, а аз самият, представен през образа на другия. То ни плаши, както и ни прелъстява.
Танцьорите се движат около стилизиран айсберг, фалически символ на нематериалната природа на изначалната ни Липса. Разбирането, че тя е външна, е измамно. Няма вътрешно и няма външно, само тялото, което преживява. Невъзможността да изкачат този обект създава ехо от движения в телата – те се наслаждават чрез страданието си, формирайки хореграфия на повторението в идеята за вечното завръщане. Така се появява насладата – неизчерпаемото удоволствие пред недостижимото. Желаем, следователно съществуваме, защото ние никога не сме там, където е мисълта ни, но винаги сме с желанията си, като условие за съществуване.
Концепция и хореография: Марион Дърова
С участието на: Изабела Миткова, Мартина Апостолова, Николай Марков, Пламен Кънев, Цвета Дойчева, Яница Атанасова
Звук и музика: Климент Дичев
Визуална среда: Викенти Комитски
Костюмограф: Рая Кърпачева – Urban Nomad
Мапинг: Ивелина Иванова
фотография: Михаил Новаков
Ко-продуценти: ONE DANCE WEEK, Регионален център за съвременни изкуства ТОПЛОЦЕНТРАЛА и Фондация Лъчезар Цоцорков.
Марион Дърова завършва Философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 2008 г до 2011 г. изучава „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 2015 г. завършва едногодишна обучителна програма по съвременен танц Derida Port Derida. Изпълнител е в спектаклите „Silent Weapon“ (с номинация за ИКАР за съвременен танц и пърформанс 2015 г.), „Zen Play“, „Sinner“ (ИКАР за съвременен танц и пърформанс през 2017 г.), „Miss Julie“- хореограф Живко Желязков на Derida company. Хореографският си дебют прави през 2016 г. с „Мейнстрийм”, който бива селектиран за фестивалите „Вода“ и „Антистатик“ през 2017 г. и 2018 г. През 2017 г. участва в българския шоукейс на европейския фестивал за съвременен танц и пърформанс Aеrоwaves със спектакъла „Trauma“. През 2018 г. е премиерата на „Corpus meum“, който цели да провокира дебат за легализиране на евтаназията. Представлението ѝ „Hating machine“ изследва генеалогията на омразата и формирането ѝ в идеология на групите – то взима участие в „ACT фестивал“ през 2019 г. Участва като изпълнител в биотоп пърформанс на холандската компания „United Cowboys” за откриването на „ACT фестивал“ 2019 г. През пролетта на 2020 година участва в съвместна изложба на „Български фонд за жените“ с инсталацията „Разсливане“ по мотиви от филма „Персона“ на Ингмар Бергман. Като хореограф в театрални проекти работи с Иван Добчев през 2018 г. за представлението му „Нова библия“ и с Малин Кръстев и класа му в Театрален колеж „Любен Гройс“, в който тя преподава, за представлението му „Шум и бяс“ (2020). През ноември 2020 година се състои премиерата на спектакъла “WO MAN”- авторски проект, в който Марион си партнира с Мартина Апостолова, и който печели награда ИКАР 2021 в категория „Съвременен танц и пърформанс“.
